От няколко седмици не съм сядала да пиша рецепта и още с първото изречение усещам, че ми е трудно. Както и преди съм споделяла, писането не ми е от любимите занимания свързани с този блог. Много обичам да готвя, да снимам (много, много), да работя върху заснетите кадри, но когато нещата опрат до писането и оформлението на приятен за четене пост, някак си ми се иска да имаше някой, който да ми чете мислите и да ги оформя в интересни и добре структурирани изречения – неща, които на мен трудно ми се получават, най-вече защото и в мислите ми цари пълен хаос.
Аз знам обаче, че понякога снимките не са достатъчни за да ви убедят, че рецептата е добра /поправете ме, ако греша/, също така понякога ви се иска да прочетете нещо лично за мен или някоя интересна случка от ежедневието ми. Мисля си, че хората често търсим “сродни по случки души”, личности и ситуации, с които може би си затвърждаваме знанието, че не на всички живота ни е розов и често изпадаме в подобни ситуации, че все пак сме хора, майки, бащи, че понякога усещаме как умората и безсънието, породени от малкия член на семейството стават твърде трудни за преглъщане, че не всичко в кухнята ни се получава, изгорял сладкиш, твърдо и сухо месо, сурово тесто и т.н., въобще неща от нашето ежедневие, които някак си ни успокояват, че такива неща не се случват само на нас или пък ни вдъхновяват за нови начинания и усещания. И често такива “сродни по случки души” биват срещани в блоговете. Много пъти и аз се хващам, че дълго и старателно чета пост след пост на някои любими блогъри, от онези, по-сладкодумните, сякаш съм хипнотизирана, и по-често това са постове, които разкриват някаква част от ежедневието на въпросния човек, а не плеада за рецепта.
Но “at the end of the day”, често предпочитам да споделя няколко изречения за рецептата, която ви представям, по-стегнато и “straight to the point”, от колкото да ви разказвам на дълго и широко как вадейки сладкиша от фурната, той бързо се изплъзва от ръкавицата и се разбива на парчета върху вратата на фурната, пода и вътрешността на фурната, уплътненията, навсякъде в радиус от метър. И както се сещате говорим за гореща фурна, съответно парченцата от кекса мигновено започват да изгарят и да мирише на изгоряло, а аз си представям единствено как ще чистя фурната повече от час след това. Майната му на сладкиша. Та, някак си нямам навика да споделям такива случки от ежедневието си, но повярвайте ми, имам много такива. А въобще няма да подхващам темата за недоспиването и умората.
И най-накрая след този целия хаос в мисли и изречения, искам само да споделя, че този сладкиш е изключително вкусен, много лесен и бърз – 10 минутки подготовка и 30 минути печене. Не ви трябват миксери или роботи, само купа, тавичка за печене и чаша вино за компания.
Продукти:
120 грама кафява захар
180 грама бяла захар
450 грама брашно
1 чаена лъжичка бакпулвер
Щипка сол
45 грама кокосови стърготини
280 грама масло, разтопено
600 грама боровинки (пресни ли замразени)
За да приготвите тестото:
В средно-голяма купа, смесете всички сухи съставки и разбъркайте. Добавете маслото и отново разбъркайте докато получите гладко тесто – нещо между мокър пясък и тесто за пай.
Намазнете форма с размер 15/25см. и я застелете с хартия за печене. Изсипете 2/3ти от тестото във формата за печене и с помощта на лъжица го заравнете и изгладете. Оставете настрана, а другата част от тестото ще ви трябва за горния слой на десерта.
Разстелете боровинките върху тестото, след което натрошете с пръсти останалото тесто като се стараете да се получат едри трохи. Натрошете тестото в един плътен и тънък слой.
Печете около 30 минути в предварително загряна фурна на 170С с вентилатор.
Поредната невероятна вкусотиика