Първи стъпки в кулинарната фотография

I. DSLR
Моята камера – аз снимам с Nikon D7100. Най-общо казано – добър апарат от непрофесионалния клас на Nikon. Не е full frame, но върши страхотна работа. Някой ден и аз ще се сдобия с full frame апарат, само трябва да порасна още малко за такава техника

Обектив: на този етап имам само един обектив Nikon AF-S DX 35mm f/1.8G. Тук можете да прочетете повече информация за разликата между различните обективи. Моите съвети за избор на обектив са само няколко:

- Не се лъжете да купувате варио обективи (т.е. обективи със зуум), защото са удобни и можете да ги ползвате за всичко. Логично е, че за да имате удобството на “zoom”, трябва да се лишите от нещо друго – качеството на кадъра.  Варио обективите са с по-сложна конструкция, която с прости думи влияе на качеството на снимките (освен ако не си купите варио обектив за хиляди левове). При кулинарната фортография качеството на изборажението е много важно. В повечето случаи се снимат фини детайли, за които е необходим качествен обектив. Под качествен обектив нямам предвид скъп, а “твърд обектив”, какъвто е и моя, а струва от порядъка на 300-400 лв.

- Твърдите обективи са с по опростена конструкция и фиксирано фокусно разстояние. В повечето случаи можете да си купите по-евтин твърд обектив, с добро качество на изображението. Лошото при тях е, че за да смените ъгъла или обхвата на обекта, трябва да се движите собственоръчно, което понякога е трудно, особено ако сте ограничени и от пространство.

- Ето тук е момента да кажа и защо аз снимам с 35mm обектив, който се води широкоъгълен. Първо да кажа, че приетите обективи за кулинарна фотография са стандартния 50mm и макро обективите 60mm, 80mm, 105mm. Най-добре е да имате един 50mm – това е стандартно фокусно разстояние и е идеален за кулинарна фотография. Тъй като моят апарат не е full frame, т.е. има кроп фактор 1.5, какъвто и обектив да монтирам, то неговото фокусно разстояние ще се умножи с кроп фактора на апарата и реално ще се увеличи. Например, ако имате обектив 50мм, с фотоапарат с кроп фактор 1.5, реално ще получите фокусно разстояние 75mm (50mm x 1.5). При мен – 35mm x 1.5 се получава стандартен 50mm ъгъл. Много пъти съм била на косъм да си купя друг макро обектив, но за съжаление на този етап нямам пространството за да го използвам. При един 60mm обектив с кроп фактор, ъгълът става много тесен и ще е необходимо да се отдалечавам доста от обекта, който снимам, а в момента нямам такова пространство у дома. Вие разбира се преценете в зависимост от условията, в които снимате. Другият проблем на макро обективите е, че за да снимате ястие или продукт отгоре ще ви трябва много, ама много дълъг статив, стълба и ред други неща за да направите един кадър.

- И накрая стативът – Benroe. Този статив е стабилен, но е тежък. Предназначен е за студио, не е удобен за разнасяне по планини и морета, но пък ако погледнете от друга страна, стативът трябва да е стабилен, все пак не искате да си счупите фотоапарата, заради олекотен статив. Една от най-важните функции, които трябва да търсим в един статив според мен, е да има гъвкавост на позициите на фотоапарата – за да можете да снимате от всеки един ъгъл, който искате и най-вече погледа отгоре (любимите ми снимки). В крайна сметка, стативът е важен и аз препоръчвам да се ползва всеки път, когато можете, защото снимките от ръка много често се размазват.

Та така….първо и основно е да научите да работите с вашият фотоапарат и с ръчните му настройки. Това ще стане с четене на теория и практикуване на прочетеното. Винаги можете да позиционирате един плод на маса пред вас и да изпробвате различни настройки и съответните резултати от промяната на настройките. В началото нещата може да не се получават както си ги представяте /при мен още има моменти, при които нещата излизат извън контрол /, но това не трябва да ви обезкуражава, с времето и практиката ще получавате все по добри резултати.
Най-основните параметри, които трябва да познавате добре са:
ISO / f (блендата) / Скорост на затвора (shutter speed) / DOF (дълбочина на рязкост)
Като казах, теорията за работа с тези настройки можете да прочетете във връзките, които ви дадох по-горе, но тук искам да отбележа какво според мен е важно да се вземе предвид при снимане на храна.
1) Когато снимате храна винаги ама винаги обръщайте внимание на качеството на изображението, така нареченото ISO. Абсолютно винаги трябва да държите ISO-то на минимум, при повечето апарати най-ниската стойност е 100. Колкото по-голяма е стойността на ISO-то, толкова по зърнеста ще е снимката, с по-лошо качество и загуба на детайл, а при кулинарната фотография това е недопустимо.

2) DOF и f – дълбочина на рязкост и размера на блендата.
Дълбочината на рязкостта с прости думи се грижи за добре размазания фон, зад и пред обекта, който снимате. Дълбочината на рязкост зависи основно от фокусното разстояние (размера на обектива – 18mm, 28mm, 50mm, 80mm, 100mm, 200mm и т.н.) и от размера на блендата (числото f).
Това, което трябва да запомните е, че по-голямо число f  (например 8-11) означава по-голяма дълбочина на рязкост, т.е по-малко размазан фон. По-малкото число f (от 1.4-5-6) означава по малка дълбочина на рязкост, т.е. по-размазан фон.
Числото f показва колко отворена е блендата, по-голямо число означава по-затворена бленда, по-голям фокус на повече детайли в снимката. По-малкото число f означава по-отворена бленда и по-размазан фон, а фокус върху един или два елемента в снимката.
Когато блендата е по-отворена (по-малко число f) в обектива навлиза повече светлина, което позволява да снимате при по-лошо осветление без да ви се размаже снимката.
В кулинарната фотография размазаният фон е на почит. Той се получава при снимане с по-отворена бленда (по малко число f), което от своя страна смалява фокуса. С прости думи, ако например снимате аспержи (примера и на картинките по-долу) и искате цялата аспержа да бъде на фокус, от връхчето до самия край на стеблото, то трябва да снимате с по-затворена бленда (по-голямо число f, около 8-11), тогава обаче дълбочината на рязкост се увеличава, т.е. по-голяма част от детайлите в кадъра влизат във фокуса и губите размазаният фон.
В обратния случай, снимате с по-отворена бленда (по-малко число f, около 2-5.6) и дълбочината на рязкост намалява, т.е. получавате по-размазан фон, но може да се сблъскате с проблема на “малко фокус”. В този случай на фокус ще бъде само връхчето на аспержа, но всичко останало размазано. Тук е хубаво да прецените каква част от обекта, който снимате трябва да бъде на фокус, все пак искате да се вижда какво снимате, а не само размазаният фон. Съветвам ви да увеличите малко числото f (3.6-4.2) за да може по-голяма част от обекта да влезе във фокус, но пък ще загубите малко от размазаният фон. Така постигате един добър баланс между фокус върху обекта и добър DOF.
Аз си позволявам да снимам на по-отворена бленда (по-малко число f) когато снимам ястие от близо, т.е. искам да акцентирам върху конкретен детайл от ястието. Тогава е ок, че почти цялото ястие не е на фокус. Когато обаче искам да покажа ястието в целият му вид, затварям малко блендата (увеличавам числото f) и така цялото или по-голяма част от ястието влиза във фокус, със средно размазан фон.
Идеята на това което ви разказвам е, че в кулинарната фотография трябва да внимавате с фокуса и размазаният фон. Прекалено размазан фон, без никакъв фокус не е добре. По-добре е да имате фокус върху по-голямата част от обекта, който снимате, за сметка на размазания фон, който в последствие можете да коригирате до някаква степен при обработката на кадрите, докато фокус няма как да възвърнете по никакъв начин, с нито една програма.

Давам ви и един пример с тези вкусни аспержи, снимани с различен размер на блендата (числото f). Можете да видите с просто око каква разлика има от f1,8 до f11. По-долу ще видите и финалният вариант на снимката, който на мен ми допада най-много, снимана на f4. Вижда се, че има хубав размазан фон, но и голяма част от аспержите се виждат добре. (Кликнете върху изображенията за по-голям размер)

II. СНИМАЙТЕ В RAW - Ако можете да си позволите да си купите по голяма карта памет и външен хард диск, то снимайте в raw. RAW ви дава много повече свобода при обработката на кадрите. Тук можете да прочетете една страхотна статия за RAW формата и защо е по-добре да се ползва RAW формат от хора, които са увлечени във фотографията.

III. ЪГЪЛ НА СНИМАНЕ И ПОЗИЦИОНИРАНЕ НА ОБЕКТА – Най-любимият ми ъгъл за снимане на храна е погледът “отгоре”. Това разбира се, не е най-подходящият ъгъл за всякакъв вид храна. Трябва да съобразявате ъгълът на снимане с това, което снимате. Например, ако снимате пица, най-добре ще бъде приета, ако е снимана отгоре. Когато обаче снимате храна на етажи, с повече обем (например торта) ъгълът отгоре не би бил подходящ, а погледът отпред би бил най-добър. (Кликнете върху изображенията за по-голям размер)

Едно от най-важните неща при снимане на храна, според мен е изравняването на нивото, и фона с обекта, който снимате. Това означава, че наклонени чинии в една или друга посока не биват добре приети от човешкото око. Не е естествено да ядете от чиния с какъвто и бил наклон. Когато имате фон с някакви линии, под някаква форма (може да са дъски), те трябва да бъдат винаги в абсолютен хоризонтал, както и чинията или ястието, което в снимката. Вижте примерите по-долу. (Кликнете върху изображенията за по-голям размер)

Другото правило при фотографията е “правилото на третините“, т.е. ако мислено разделите снимката на три равни части по хоризонтала и вертикала ще получите четири  пресечни точки. Ако позиционирате обекта на снимане в някоя от тези точки, ще получите една добра композиция. Това е така, но аз мисля, че при кулинарната фотография може да избяга от правилото на третините в някои случаи. Примери мога да ви дам много, важното обаче е обекта, който снимате да е героят в кадъра. Ако снимате една чиния с някакво ястие, и искате да отрежете малко чинията и да покажете ястието в по-близък кадър, то внимавайте да не го отрежете прекалено много. Важното е да се вижда какво има в чинията и да има синхрон с всичко останало в кадъра. (Кликнете върху изображенията за по-голям размер)

***Подготвям по-подробна статия за ъгълът на снимане и светлината и ще споделя скоро.

IV. ОБРАБОТКА НА ФАЙЛОВЕТЕ - файловете обработвам с Lightroom. С тази програма можете много лесно да организираме голям брой файлове. Обработката на файловете изисква практика, също. Тъй като темата за кулинарната фотография е огромна, мисля да я разделя в отделни статии, в които ще ви покажа в повече детайл всеки един важен аспект. Такава статия планирам да направя и за обработката на файловете, с примери и конкретни настройки, които използвам в различни случаи. (Кликнете върху изображенията за по-голям размер)

V. ОСВЕТЛЕНИЕ – Много хора казват, че осветлението е най-важно за кулинарната фотография. Не са далеч от истината, но не е и единственото най-важно нещо. Според мен за да се получи една добра фотография трябва да се внимава със съвкупност от важни неща – осветление, пропсове, стайлинг, обработка, ъгъл на снимане и  т.н.

Аз снимам както на изкуствено осветление, така и на естествена светлина. Това е също обширна и важна тема, която планирам да ви представя в друга отделна статия. Ще ви покажа моето изкуствено осветление и примери с фотографии, направени под лампи. Ще ви покажа също така и как използвам естественото осветление у дома, придружено с примери.

VI. ПРОПСОВЕ – Най-любимата ми част от подготвянето на една рецепта е избирането на пропсове. Пропсовете са всички чаши, чинийки, кърпички, покривки, подправки, бурканчета и прибори, които допълват обекта на снимане. Колкото и да е забавно да избирам пропсове, толкова е и трудно. Понякога не мога да си представя ястието с конкретна кърпичка, а пропсовете трябва да са готови преди да е излязло ястието от фурната (например) за да бъде заснето възможно най-прясно. В такива случай слагам подобен цвят продукт на мястото на ястието и започвам да тествам с кои пропсове ще стои най-добре.