Белград – за кафаните, храната и хората

Може би защото имам близки приятели във Белград, или защото съм на почивка, а не в офиса, или има нещо във въздуха там, но аз останах на 100% заслепена и развълнувана от престоя ми в Белград. Храната е вкусна и истинска, хората са вежливи, усмихнати и позитивни, поддържани зелени паркове, безброй спортни игрища, безброй малки уютни ресторантчета, или така наречените “кафани”, атмосферата – всички тези неща ме карат да се връщам многократно в Белград!
Имахме късмета да ни развеждат най-добрите гидове – местните приятели! Ходихме къде ли не – парк Калемегдан, Wonder Land, Земун, Стария Белград, Нови Белград, Ада Циганлия, Кощуняк парк, Хиподрума, местни пазари, хапнахме местните “сръбски дюнери”, разходихме се до пристанището, “Скадарска”, “Кнез Михайлова”, зоологическата градина, много ресторанти, кафани, кафенета, паркове, слушахме жива музика и пихме медовача и ядохме безброй уникално вкусни ястия.

Докато се разхождахме, не можех да не забележа чистите улици, поддържаните сгради и квартали и усмихнатите хора. Не можех да повярвам колко добре са се възстановили след бомбардировките през 1999 г.. Някои от сградите са оставени полуразрушени умишлено, за да им напомня за трагичното събитие.

Отседнахме в Posco Arena – малък хотел, разположен в района на Белградския хиподрум, в непосредствена близост до плажа Ада Циганлия. Хотелът е малък, но ужасно уютен! Обзаведен е в топли цветове и арт настроение, чисти и приятни стаи и малко кафе, където закусвахме. Отношението на персонала беше прексрасно, с изключение на това, че не говориха английски език, но това разбира се не беше пречка да си станем приятели, да ни разпитват и да ни упътват за разни места, говорейки си на българо-сръбски.  Закуската им караха от една от най-добрите пекарни в Белград. Разбира се не си представяйте наденички и яйца, а типично по сръбски – различни тестени печива, кифли, бейгъли и пресни плодове. Винаги всичко беше много вкусно, чак не можеш да си избереш.

Предлагам да не ви отегчавам с разкази за всички туристически места, най-лесно е да влезете в гугъл и да прочетете в най-малки подробности това, което бих ви казала…тези места не случайно са туристически, имат интересна история, красиви са по един или друг начин, и не може да не ги посетиш поне набързо. Знае се, че ако отивате на “шопинг туризъм” можете да слезете директно на “Кнез Михайлова”, което е като “5th Avenue” за Белград. Ако искате 100% добри ресторанти, то улица “Скадарска” е вашата улица – там няма вариант да ви сервират лошо ястие или сервитьора да е намръщен. Ние обаче искахме да отидем на “по-безинтересните” места, там където не знаем какво да очакваме, и затова не отиваме с очаквания, а просто се наслаждаваме на това, което се случва около нас.

Затова отидохме в Wonder Land – една от най-старите кафани в Белград, която е далеч от центъра и далеч от туристическите навалици. Ако не знаеш, че това място съществува, никога няма да влезеш там просто така, вървейки по тротоара… шанса дори да не го забележиш е много голям. Влизаш вътре и буквално попадаш в чудната земя… всеки стол, вещ, маса, дъска по пода, табела по стената, лампа и аксесоар са различни….вехти, използвани, с неизвестна история и произход. Светлината е оскъдна, подовете са стари, дървени и скърцат, когато стъпиш върху тях. Ако някога имате възможност да отидете в Wonder Land, трябва да опитате местната алкохолна напитка “Медовача”, нещо като нашата ракия, само че приготвена от мед.

Не мога да пропусна сръбската кухня – месо, месо, месо, месо и само месо! Ако си поръчате салата, тя няма да бъде повече от 150 грама, ще бъде поднесена в малка купичка, без никакво въображение. Ако решите да хапвате месо – то там избора е голям, както и порциите. Като цяло всички порции са двойни на нашите, освен на салатите . На един от обядите ни в ресторант “Клопка” (бул. Краля Александра) поръчахме домашно приготвен хляб, и представете си колко бяхме учудени, когато ни донесоха 26 см. в диаметър, домашна, месена питка.

Месото, хляба, бирата, медовачата, всичко е прекрасно… но не мога да не ви разкажа и за десертите, или по-скоро за един конкретен десерт.
На втория или третия ден спряхме да пием кафе в Калемегдан, където единствения десерт, който предлагаха беше Плазма шейк. Името на десерт идва от марката на бисквитите, които се използват за приготвяне на шейка – Plazma бисквити. Това е местна сръбска марка бисквити, които наподобяват на котешките езичета при нас. Най-готиното е, че се предлагат в различни форми, с шоколад, без шоколад, цели, мини варианти и ситно натрошени, готови за основа на чийзкейк примерно. Плазма шейка се поднася в чаша и се състои от няколко различни слоя: един слой натрошени бисквитки, едни слой натрошени бисквити объркани с мляко, настърган шоколад, карамел, ванилов сладолед и сметана. Толкова лесна калорична бомба! Ако искате да бъдете креативни, можете да добавите любимите си сладки допълнения като шоколадов чипс, фъстъчено масло, кокосови стърготини и др. Аз разбира се си купих няколко кутии Plazma бисквити, за да мога да го приготвя в къщи. Можете да видите пълната рецепта тук.

Не искам да ви досаждам с твърде много информация, затова ще кажа последно няколко неща за Ада Циганлия.
Ада Циганлия е остров, който се намира на около 4 километра от центъра на града. Той е покрит с гъста гора и 7 км плажна ивица от едната страна. Всъщност Ада е един от най-големите и най-красивите плажове върху изкуствени езера в Европа. Водата в езерото е по-топла и по-чиста от тази на реката, затова повечето хора го предпочитат за плаж и къпане.
Има много неща, които можете да направите в Ада, включително да карате джет, да си наемете колело, да плувате, да се печете на шезлонг или удобно диванче, има безброй заведения където можете да обядвате, да пиете кафе, коктейли или да вечеряте. Всички дневни кафенета вечер се превръщат в нощни клубове с музика на живо. Силно  ви препоръчвам да го посетите, няма да съжалявате.

Serbians just know good food! On one of our lunch breaks at “Klopka” restaurant, located on Kralja Aleksandra blvd. (absolutely recommend by the way), we ordered home-made bread, but we did not expect that the waiter will bring a whole 11 inch round, just baked bread. It was absolutely delicious, served with awesome “kaymak”,  but there was no chance we could finish it.