Време беше и аз да отида до всеизвестната резиденция Евксиноград. 1000 км в рамките на три дни си заслужаваха напълно и единственото, за което съжалявам е, че не успях да остана малко повече дни там.
Резиденция “Евксиноград” е била лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество (1878 г.) – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ. През 1880 г. Батенберг започва изграждането на своя дворец, което продължава и бива завършено по време на Фердинанд.
Екстериорът на двореца е много подобен на френските ренесансови дворци на 18-ти век, и парка, около двореца наподобява на Версайските паркове. Градините са проектирани от френски архитекти, като повече от 300 растения са донесени от Южна Франция, включително и редки дървесни видове, които са единствените на Балканския полуостров.
По-късно дворецът е национализиран и превърнат в правителствена резиденция, което е и сегашния му статут.
От няколко години има и обособена хотелска част, която е отворена за нормалните хора като нас – само след ранна, предварителна резервация и плащане по банков път. Като всичко държавно, процедурата по резервиране на стая в Евксиноград е сложна и тромава, но не е невъзможно.
Тъй като ние бяхме ограничени във времето, плана беше да тръгнем петък след работа и да се върнем в София в неделя. Багажа трябваше да бъде приготвен и качен в колата още четвъртък вечер. По стечение на обстоятелствата и натоварената седмица, които имах, както и мързела който ме обвзе, събирах багаж в последния момент, сутринта, бързайки за работа. Хвърлих няколко кърпи за плаж, бански, грабнах лаптопа, телефона и тръгнах. 10 часа по-късно и 400 km, осъзнах, че съм забравила да си взема фотоапарата, джапанките, дрехи … в общи линии почти всичко! Пристигнахме около полунощ, бяхме изтощени от дългия път, затова се паркирахме направо в леглото.
Следващия ден стартира прекрасно, хапнахме чудесна закуска в основния ресторант на хотела. Ресторантът има невероятна тераса с уникална гледка към морето и плажа. Незнам какво е, но има нещо толкова магическо и успокояващо в морето – най-любимото ми място! Седим си и гледаме полупразния малък плаж (големия не се вижда от тази тераса), мирише на море и вече си представям горещия пясък, топлата вода и лекия бриз. Мога само да седя и да го гледам, без да говоря, без да мисля, просто да почивам.
След закуска се втурнах към плажа с нетърпението на дете! И това вече е любимата ми част…… плажът беше почти празен. Имаше около 10 човека на целия плаж, чист, подържан и тих, като в никакъв случай не изглеждаше натрапчиво прекрасен. По-скоро напомня на свободен плаж на края на света, с една разлика, че тук имахме лукса на шезлонги и заведение със студена бира и сладолед. Всички чадъри и шезлонги са поставени най-малко 10 метра един от друг, така че всеки гост да се наслади на личното си пространство.
Преди вечеря направихме една малка разходка из двореца и околността… имаше доста неща за гледане – зеленината, Двореца, винарската изба, лозя, зеленчукови и овощни градини, оранжерии за цветя и много други.
След разходката отново се настанихме на прекрасната тераса на ресторанта.
Не мога да не спомена десерта – френска сладоледена нуга! Представете си учудването ми, когато видях в менюто, че предлагат сладоледена нуга! Напоследък е почти невъзможно да се намери такъв десерт по заведенията. Всички “гурме” ресторанти са минали на тема чийзкейк, маскарпоне, суфле и браунис, които в никакъв случай не са лоши десерти, напротив, но къде остана добрата стара френска нуга? Любимия ми десерт!
След десерта дойде време да втория ми десерт – бира на плажа! Цопнах се върху шезлонга и просто поседях, без да говоря, без да мисля!
Before dinner we went for a nice walk around the residency area..there was so much to see – endless gardens, the Palace, the wine cellar, vineyards, vegetable and fruit gardens, greenhouses and many more.
Dinner time was spent on the terrace with romantic view of the ocean and moonlight.
I can’t not mention the dessert – french nougat ice-cream, it is one of my favorite desserts. I have never prepared it at home…but i have decided to give it a try in the next couple weeks. I will let you know how it goes.
Sunday morning – quick sunny breakfast, a couple of hours on the beach and heading home… Sad! I did not want to leave..the only thought that saves me is our upcoming trip to Turkey this week…
Неделя сутрин – бърза слънчева закуска, няколко часа на плажа, пясък по краката и обратно към София! Не искам да си ходя…просто не искам!